Сигурна работа или преследване на мечти...?

Идва момент в живота на почти всеки човек, когато започва да се пита "Това ли искам на този свят?". Появата на този въпрос, най-вероятно, е свързана с факта, че дадения човек не е съвсем доволен, дори от постигнатите си "мечти". Най-удачно ми се вижда да разкажа моята история, а вече всеки може да си направи изводи за себе си.

И така, от гимназията насам, исках да работя нещо с рисуване. Обожавах да рисувам, не слушах в часовете, вместо това си драсках...Тогава бях "черната овца" и понеже училището беше езиково, учителите(а и не само) си мислеха, че ще се проваля. Не ги обвинявам, все пак са филолози. Късметът, обаче, се завъртя в моя полза. Започнах работа в престижна фирма и рисувах по цял ден. Плащаха ми за да правя това, което обичам!  3 години мислех, че съм доволна от работата си. Времето си минаваше, а аз постепенно осъзнах проклятието на работата в офис. Ежедневието започна да ме мъчи, та така и до днес.  Заплатата ми е добра за стандартите на България - мога да си позволя да скокна до някоя по-екзотична дестинация. След всяка почивка  осъзнавам, колко не харесвам работата си. Стигнах до извода, че не ме интересува дори повишението - аз не искам живота на шефовете си. Колкото и пари да взимам, колкото и добра да съм в това което правя, аз не искам да работя на бюро, пред компютър. Най-лошото е, че намразих дори рисуването. Няма особено значение,  дали ще живея още 50 години така, или утре ще ме блъсне трамвай. Когато започна да говоря по темата, обикновено, коментара е "Ти си толкова неблагодарна!". Но кой мери щастието и нещастието на човек? И защо толкова се плашим, когато трябва да пуснем доброто старо зло? Да, постигнали сме неща в живота си, но не сме обвързани с тях до края на дните си. Ако те не ни правят щастливи, трябва да ги пуснем. В противен случай това започва да се отразява дори върху здравето ни.

Пред мен в момента се отваря един напълно непознат хоризонт. Въпрос на време и смелост е да направя първата крачка. За повечето хора може би съм луда, но по-добре щастлива в своята лудост, от колкото нещастна в чуждото щастие!