Мързелът е един от най-големите врагове по пътя към успеха. Интересно е, че се появява дори при хора, които обичат това, с което се занимават. Кой е първоизточникът на това коварно състояние? Има ли сигурен начин за премахването му? Аз мисля, че има!
На всеки му се е случвало да има куп работа и вместо да се заеме с нея - да се занимава с други глупости. Или пък е бил много запален по нещо, но в последствие загубва интерес и спира да се занимава. Да отлагаш началото на нещо ново също е форма на мързел. Всичко, което мозъкът ни слага в графа "задължение" е лишено от свойството да вдъхновява. Да върнеш ентусиазма е в основата на борбата с мързела. Да, обаче как? Да кажем, че искате да отслабнете и сте решили да тичате сутрин. Преди да си легнете идеята ви се вижда супер, но на сутринта няма сила, която да ви изкара от леглото. Или пък имате много работа, която оставяте за последния момент. Примерите са много. Истината е, че в главата ни обикновено властва един глас . Той не обича новости, не обича да полага усилие и особено умело намира оправдание за бездействието ни. В такъв момент аз лично се вслушвам и напълно неочаквано правя точно обратното. Ако в първия случай той ми шепне "В леглото е много удобно, утре ще намеря сили да тичам..." , то аз просто ставам! Без мислене, без уговорки - напълно неочаквано. Обикновено гласът е упорит, но колкото повече го игнорирате, толкова по-тих става. Ключът е: тотално пренебрежение! Ако сте художник или писател, който няма “муза", то просто трябва да започнете, дори и да нямате идея какво ще правите. “Музата” е просто най-елегантното оправдание...
Интересното е, че дори на пръв поглед да изглежда насила, ако продължите да действате, ще се убедите, че това изобщо не е така. Въпросът е в първата крачка. Всеки има сили да действа в името на това, което иска. Колкото повече игнорирате мързела, толкова повече музата се връща. Случвало ми се е така да се “зарибявам” по нещо, което съм отлагала дълго време, че след това не искам да спра. Да, на другия ден "музата" често я няма, но колкото повече прилагате метода на игнорирането, толкова по-лесно става.
Въпросът опира до това колко наистина желаеш конкретното “нещо”. Много е важно дали ви харесва това, което правите, докато го правите - не заради резултата, не заради това какво мислят другите. Тук хората често не са наясно със себе си и губят ентусиазъм. Или пък се чувстват в безизходица, защото мразят работата си например. Със сигурност има поне едно хубаво нещо в нея и фокусът трябва да е само там. Ако наистина няма нищичко, за което да се хванете, помислете за друго занимание, защото ако правите всеки ден нещо, което не обичате, това може да ви вземе здравето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар